Добре ли е да упражняваш самоконтрол

Доста хора мечтаят да контролират мислите си, емоциите си, настроението си и живота си. Опитват се да предвиждат развитието на събитията, ходове напред и да предпазят себе си и близките си от евентуални загуби, грешки или беди. Силното желание за самоконтрол произхожда от инстинкта за самосъхранение. Но добре ли е постоянно да живееш, страхувайки се от загуба в бъдещето и затова всекидневно да слагаш бариери пред себе си? Ще те запознаем с какви чувства и страхове живеят тези хора и ти сам/а прецени дали е добре за теб или не.

 

Стремят се да предвидят всички неприятности. Те се стараят постоянно да избегнат нежеланото. Това създава една постоянна тревожност и така се появяват паник атаките. Хората, страдащи от паник атаки, изпитват парализиращ страх от припадане, полудяване, смърт. Когато се проследи страха до края, почти винаги се оказва, че това, от което най- много се страхуват, всъщност е от загубата на контрол (над съзнанието или над тялото си), ужасът, че може нещо лошо да се случи и те да са безсилни да го спрат.

 

 

Страхът предизвиква още по-силно желание за контрол, а то от своя страна засилва страха. Тогава естествената реакция на човек е да се опита да контролира страха, да контролира и потиска емоциите и мислите си. Но страхът може да си иде, само ако го „пуснеш“, ако престанеш да го задържаш с контрола. Такива хора обикновено са прекалено отговорни. Те са научени, че трябва да поемат отговорност за всичко в живота си и че случващото се зависи само от тях. Затова те правят планове, създават си мислен сценарий, по който трябва да се развият събитията, и се стремят да вкарат всички и всичко в него. Често ако тръгнат на път, те си взимат лекарства за всякакви евентуални болести и предвиждат всичко, което би могло да им се случи.

 

Истината е, че желанието за контрол пречи за реализирането на желанията ти. То те кара да се намираш в постоянно напрежение и пречи да допуснеш желанието за живот в себе си. Най-добрият начин за постигане на контрол е да се откажеш от него. Разбира се, това не означава да не правиш планове и да не взимаш никакви предпазни мерки. Но не бива да го мислиш толкова и да пришпорваш ситуациите. Това, което трябва да стане, ще стане.

Автор: Nadejda Atanasova